Националният исторически музей върза СОТ за Ритона на Главната

Поставиха чешмата в златна рамка

Специализиран екип от отдел Сигурност на Националния исторически музей най-накрая обезопаси Златния ритон на Главната, след като вече почти година върху него се набира мало и голямо. Неохраняваната до днес културно-историческа ценност от световно значение вече е с вързана сигнално охранителна техника, та като някой се юрне да утоли жаждата си, алармата мигом засвирва и стряска лочещия от чешмичката, но и предупреждава НИМ за надвисналата опасност. За да е ясно на пловдивчани от какво пият вода, от музея поставиха ритона в златна рамка и опънаха информационен винил, че всъщност това не е просто чешма, а съд №9 от Панагюрското съкровище. Кой пил, пил. Вече има аларма, с която се надяваме да опазим ритона с глава на овен, коментираха на място представители на НИМ след поредното задействане на СОТ-а. Те не успяха да отговорят на въпроса кой е пожелал ритона да бъде инсталиран точно на Главната на Пловдив и защо е превърнат в улична чешма.  Сигурно и другите съдове от съкровището ще подредят тук, като от единия предполагаме ще тече прясно мляко, от другия- ракия, от третия- биричка и т.н. Разумно е, няма само по витрините да седят тези злата, нека влязат в полза и употреба на обществото, коментираха край ритона будни граждани. Няма да стане. Само гледате, без да пиете. Ние тук пазим съдовете- национално богатство са, отсякоха обаче от НИМ. И обявиха, че пиенето от съда освен опасност за златното му покритие, крие опасност и за самия пиещ. В същия момент две деца се набираха като алпинисти, за да се докопат до чучурчето, като едното без малко да се хлъзне и да падне по глава.

Всъщност, целият този шеговит сюжет бе част от закачливата инсталация на младите архитекти от Колектив Космос, посветена на колективната интелигентност. Те провокираха гражданите да се замислят дали тази чешма има място в точно тази градска среда. Инициативата им бе в рамките на фестивала Емпатийст.